Постинг
26.03.2010 10:38 -
АЕЦ „БЕЛЕНЕ” - Защо да, и защо не
Със смяната на правителството в нашата страна това лято продукт на сериозни дискусии в медийното пространство е един много значим от енергийно значение въпрос, проекта АЕЦ „Белене”. Той за пореден път беше замразен от премиера Бойко Борисов, след като при предното правителство беше даден ход на проекта.
Идеята за втора атомна централа не е от скоро. Площадка „Белене“ е утвърдена за изграждане на втора АЕЦ у нас с Постановление № 9 от 20 март 1981 г. на Министерския съвет. С Решение № 197 от 31 декември 1981 г. на Бюрото на Министерския съвет площадката за изграждане на АЕЦ „Белене“ е отчуждена и предадена на Министерството на енергетиката. В края на 1980 г. и началото на 1981 г. „Енергопроект“ — София, изготвя документация за „Инженерно усвояване и подготовка на площадката за строителство“. В съответствие с работните проекти усвояването на площадката започва в началото на 1982 г.
Полагането на основите на бъдещата електроцентрала през 1987 г. по проект на „Атоменергопроект“ — Киев и „Енергопроект“ — София, предвиждащ изграждането на 4 блока WWER-1000/V 320. В периода 1988 — 1990 г. са изпълнени около 40% от дейностите по изграждането на първи блок и е доставено 80% от основното оборудване. През 1990 проектът е замразен, а на площадката се извършват единствено консервационни работи.
На 20 декември 2002 Министерският съвет взима решение за продължаване работата по изграждането на АЕЦ „Белене“. В началото на 2003 г. Министерството на енергетиката предприема стъпки за актуализация на наличната база и оценка относно изграждането на новата ядрена мощност. През февруари 2003 министърът на енергетиката Милко Ковачев изпраща писма до 6 водещи световни компании в областта на ядрената енергетика с искане за актуална техническа, икономическа и финансова информация.
Със заповед на Министъра на енергетиката и енергийните ресурси от 7 май 2003 е създадена експертна работна група във връзка с изграждането на централата. В нея са включени експерти от Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, Министерството на околната среда и водите, Министерство на транспорта и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването, Агенцията за ядрено регулиране, Държавната комисия по енергийно регулиране, Държавна Агенция Гражданска защита, НЕК и БулАтом. На 4 юли 2003 година е приета програма за дейността на експертната комисия. Тя включва 4 етапа:
предпроектно проучване и ОВОС за изграждането на АЕЦ „Белене“
вземане на решение за изграждане, провеждане на тръжна процедура и избиране на изпълнител на проекта, преговори и сключване на договор с изпълнителя, изграждане и въвеждане в експлоатация.
Проучени са 8 типа реактори технологии, налични на световния пазар. Всички изследвания и изводи са представени за открито публично обсъждане в България и Румъния, и са дискутирани с представители на професионални и обществени организации, научни институти и заинтересовани общности в страната и чужбина.
След последователното изпълнение на всички законови изисквания на 8 април 2005 г. правителството на България решава, че изграждането на ядрена централа на площадка Белене с максимална инсталирана електрическа мощност 2000 мегавата е най-добрият вариант за посрещане на растящите нужди от електроенергия на стабилни и прогнозируеми цени при опазване на околната среда.
През декември 2006 г. АЯР утвърждава площадка Белене за строителство на АЕЦ върху нея.
На 24 април 2007 проектът получава сертификат за съответствие с техническите изисквания на европейските експлоатиращи организации (EUR) за леководни реактори от трето поколение.
На 3 юли 2008 г. АЕЦ Белене получи разрешение за строителство от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. На 30 юли 2008 г. започва подготовка на площадката за строителство на бъдещите ядрени съоръжения. Подготвителните дейности включват отстраняване на конструкциите, които не могат да бъдат използвани при реализацията на новия проект в АЕЦ Белене. Всички строителни конструкции, от които зависи ядрената безопасност на централата, се проектират отново и ще бъдат изградени съобразно съвременните подходи и технологии.
На 3 септември 2008, в присъствието на правителствени лица, депутати, дипломати и представители на организациите, ангажирани в изпълнението на проекта, премиерът С. Станишев даде официален старт на строителните дейности на площадка Белене. Срокът за построяването на първия блок съгласно графика е 6,5 години, а на втория - 7,5 години при отчитане на специфичните срокове за лицензиране съгласно българското законодателство. Най-продължителните дейности са свързани с проектиране и доставка на оборудването (58 месеца), както и самото строителство и монтаж (51 месеца).
Очаква се първи блок на централата да бъде пуснат в експлоатация през 2013, а втори – през 2014 година.
На 28 октомври 2009 RWE официално се оттегля от проекта заради не подписването на договор с фирмата изпълнител и липсата на финансова структура на проекта.
На 4 май 2004 година след поредното замразяване на проекта, се разпространява анонимно писмо, в което се твърди, че се планира канадската държавна фирма AECL да подкупи българското правителство, за да бъде избрана за строежа. Според писмото, посредници на министър-председателя Симеон Сакскобургготски са влезли във връзка с висши служители на канадската фирма, за да ѝ поискат комисиона. Един от посредниците била сестрата на Симеон - Мария-Луиза, която имала връзки с някои официални лица в Канада от времето, когато е живяла там. Бизнесменът от български произход Игнат Канеф и съпругата му Димитрина - бивш служител на Държавна сигурност, пък, имали намерение да прикрият подкупа за премиера, като купят на нереално високи цени част от имотите му в България. Канеф предлагал да получи парите като сделка за сграда на бъдещо канадско посолство в София.
Информация за писмото се появява за пръв път в канадски вестник, а в България е разпространено няколко дни по-късно, на 4 май 2004 г., когато то е оставено за журналистите в София прес след пресконференция на коалиция „Белене“, която е против строежа на новата централа.
Според правителството писмото не отговаря на истината; писано е в България, а не в Канада и това е доказано от експерти лингвисти; цитираният подкуп - между 40 и 80 млн. долара е нереалистично висок, а Мария-Луиза е живяла в Канада твърде отдавна (преди 30 години) за да има някакви връзки там. В България и Канада започват разследвания, но без резултат. Канадската фирма отрича да ѝ е искан подкуп, а авторът на компромата не е разкрит.
Обаче въпреки тези спекулации на 19 декември 2008 г. в Министерския съвет е подписан договор за създаване на съвместно дружество за изграждане на АЕЦ "Белене" между "НЕК" ЕАД и германската компания RWE Power. RWE е избрана за стратегически партньор по проекта от НЕК измежду кандидатствалите 10 участника, представляващи най-големите енергийни компании в Европа.
Главен изпълнител на проекта е руската компания Атомстройекспорт, с която на 18 януари 2008 г. е подписан договор за проектиране, доставка и изграждане на централата. Консорциумът Карсиб (Арева / Сименс) е определен за главен чуждестранен подизпълнител. Около 30% от дейностите по проекта са планирани за български подизпълнителски фирми.
Изграждането на АЕЦ „Белене” включва два блока с мощност 1000 МВ по проект А92 от трето поколение. Разработен от водещи проектантски и инженерингови организации въз основа на натрупаните знания и опит в проектирането, изграждането и експлоатацията на АЕЦ с реактори ВВЕР, проектът А-92 е лицензиран от регулиращите органи в страната-производител и отговаря на съвременните национални изисквания по безопасност, както и на препоръките на МААЕ, изискванията на международната консултативна група INSAG и др.
Проектът за АЕЦ Белене принадлежи към трето поколение на най-често използваните ядрени реактори по света – реактори с вода под налягане. Това е еволюционен проект, който използва най-доброто от натрупания десетилетен опит в проектирането и експлоатацията на леководни реактори и го съчетава с най-съвременни технически решения и уникални нововъведения. В реактивната установка на проекта за АЕЦ „Белене” се използва реактор с вода под налягане с четири циркулационни кръга. Номиналната топлинна мощност е 3010 МВт, а нетната мощност- 1011 МВт,. Процесът на презареждане на горивото трае 14 дена, а плановият годишен ремонт е редуциран и трае между 20 и 50 дена в зависимост от обема на текущите ремонтни дейности.
Проектът за АЕЦ Белене е оптимално съчетание на няколко характеристики – повишена икономическа ефективност на производството, скъсени срокове за изграждане и реализация, конкурентни цени на електроенергията и дълъг проектен ресурс, като при това безопасността и грижата за хората и околната среда остават висш приоритет.
Световният опит при експлоатацията на ядрени централа показва, че най-ефективните съвременни системи за безопасност се основават на максимално намаляване на зависимостта от човешка намеса, като възможността за противодействие на грешките на оператора се залага още в конструкцията на реактора.Основните преимущества на проекта А 92 спрямо съществуващите проекти на АЕЦ с реактори ВВЕР от предходното поколение (У-87) се състоят в това, че основните функции на безопасността се изпълняват независимо една от друга от две различни по принцип на работа системи. Пасивните системи за безопасност практически работят без външно захранване и не изискват намеса на оператора. Активните системи за безопасност са двойно резервирани, което значително намалява вероятността за неоткрити откази. По-конкретно, уникалното ниво на безопасност се постига чрез: • осигуряване на бързо прекратяване на ядрената реакция в активната зона благодарение на действието на две напълно независими една от друга системи за въздействие върху реактивността; • резервирано осигуряване на всички функции на безопасност както с активни, така и с пасивни системи за безопасност, които не изискват намеса на оператора и подаване на електрозахранване, включително пасивна система за отвеждане на остатъчното топлоотделяне и пасивна филтрираща система; • използване за локализация на продуктите от авария на специална конструкция на защитното ограждение, което включва първичен контейнмънт от предварително напрегнат бетон и херметична метална обшивка, вторичен железобетонен контейнмънт и монолитна външна строителна конструкция, разчетена на широк диапазон външни и вътрешни събития.
Като специфична черта на реактор от трето поколение, А 92 предвижда и специален уловител за разтопената активна зона за случаи на тежки аварии. По този начин се предотвратява възможността за нарушаване целостта на херметичната обвивка и попадане на силно радиоактивна маса в околната среда. Разтопената активна зона ще бъде задържана и охладена от вливащата се на гравитационен принцип в уловителя вода, като водоизточниците за целта се намират в самата сграда на реактора и са достъпни даже при пълно източване на централата. Тази система е снабдена с оригинални технически решения без аналог в световната практика и позволява АЕЦ Белене да се справи дори с най-тежката възможна авария, с вероятност за възникване не по-често от един път на сто хиляди години. Благодарение на тази система вероятността от изтичане на радиоактивност извън границите на централата е не по-голяма от веднъж на един милион години.
При избраният проект АЕЦ Белене ядреното гориво се използва по-ефективно в сравнение с леко водните реактори от второ поколение. Това позволява с25% по-малко количество гориво да се произведе 20% повече електроенергия. В същото време постигнатата голяма дълбочина на изгаряне на горивото води до намаляване с 50% на годишното количество отработило ядрено гориво.
За образуващите се в процеса на работа на централата ядрени отпадъци е предвидено плазмено изгаряне на твърдите отпадъци и разделно третиране на течните отпадъци в зависимост от активността им. Очаква се общото количество на кондиционираните отпадъци да бъде по-малко от 50 m3 на година за един блок.
Предимствата на АЕЦ Белене са:
§ Атомната енергия е 100 000 по-концентрирана от химичната - 1кг уран произвежда приблизително същата енергия от изгарянето на 100 000 кг въглища
§ България е силно зависима от промените във световните цени на всякакви въглеродни горива. Страната няма значими залежи на течни въглеводороди, която я прави силно зависима от вноса им.
§ Залежите от въглища сами по себе си не биха могли да покрият нуждите от растящата вече Българска икономика за в бъдеще.
§ България е била основен износител на електроенергия, което ѝ дава икономически аванс и политическа сила на Балканите.
§ Най-новите типове реактори дори и при пълна авария сами прекратяват процеса на атомното разпадане, предотвратявайки така изтичане на радиация в околната среда.
§ Най-новите типове електроцентрали издържат на вероятни терористични самолетни атаки — едно от изискванията за най-новата АЕЦ в Олкилуото ,Финландия бе да издържа на вероятно разбиване на самолет в сградата и дори без прекъсване на производството.
§ Атомни електроцентрали се строят в много страни по света. Най-бързо растящите икономики в света — на Китай и Индия, строят усилено атомни електроцентрали. Франция произвежда 80% от електрическата си енергия с атомни ел. централи. Финландия строи атомна централа от ново поколение и планира строеж на още 2 атомни ел. централи в следващите 10 години. Повечето развити държави със застой в строежа на нови мощности като САЩ, Швеция, преосмислят отношението си към атомната електроенергия поради новите тенденция на глобалните енергийни пазари. Страни като Швеция декларират политически, че се отказват от атомните си мощности и закриват стари такива, но модернизират тези с по-малка възраст и повдигат капацитета им.
§ Въглеводородните източници на енергия са към своето изчерпване.
§ В България има доказано наличие на уран и се предполага, че извличането му би било рентабилно. Производството на уран в България се възобновява и високите му цени гарантират интереса на чуждестранни вложители.
§ Ускоряването на глобалното затопляне, тепърва предизвиква интереса на обществото за изчисляване на действителните щети от използването на въглеводороди. Експлозиите в мините за въглища, авариите в нефтопреработващата промишленост също трябва да бъдат считани като щети по аналогията на авариите в атомните електроцентрали
§ Факт е че модерните войни са водени в интереса на защита на енергийното запасяване на развитите икономики.
§ В Япония атомните ел. централи издържат на земетресения от порядъка на 6,5 по скалата на Рихтер en:Kashiwazaki-Kariwa Nuclear Power PlantКашивазаки-Карива
§ оперирането на атомни ел. централи от 3-то поколение (в строеж във Финландия и Франция) ще спомогне за развитието на атомните ел. централи от 4-то поколение, които ще могат сами да „размножават“ горивото си, да произвеждат водород за транспортната промишленост, да използват други типове ядрени горива, чиито количество е достатъчно до 2100 година … en:Fast breeder reactor Fast breeder reactor
§ Отработеното гориво всъщност не е отпадък а представлява потенциално гориво (съдържащо над 90% от първоначалната енергия)за атомните ел. централи от 4-то поколение — САЩ , Русия и Франция целенасочено събират отработено гориво, което ще може по-късно да бъде използвано за производство на ел. енергия
§ Изграждането на една атомна ел. централа е силно капиталоемък процес, който осигурява голяма заетост в продължение на няколко години. Текущата финансова стабилност на страната предразполагат към привличане на изгодни капитали - пари, които в голямата си част ще се влеят в местната икономика, за разлика от другите типове производство на ел. енергия (с изключение на водната и вятърната) които изискват постоянно захранване с гориво - пари изтичащи извън пределите на страната
Възражения срещу нея:
§ Срещу изграждането на централата се обявяват редица екологични организации с мотива, че една атомна централа е вредна за околната среда и е особено опасна при евентуална авария илитерористична атака. Проблеми има и с превозването, обработването и съхраняването на радиоактивните отпадъци.
§ Сериозни съмнения има и за икономическата ефективност на проекта. Към август 2007 няма публикувана икономическа обосновка. В допълнение към това, въпреки направените през 80-те години инвестиции, никой инвеститор не се ангажира с изпълнението му без значителна държавна подкрепа.
§ Не беше дадена и икономическа обосновка, защо тези 2 реактора не се построят в Козлодуй, където има вече изградена инфраструктура. Според изказване на директора на ядрената централа АЕЦ „Козлодуй” Иван Генов през януари 2008-ма строежа на седми блок в АЕЦ „Козлодуй” ще струва по-евтино от строежа на АЕЦ „Белене”.
§ Ядрените отпадъци от АЕЦ „Белене” ще се съхраняват на територията на България.
§ В началото на 21 век цените на урана, с който се захранват АЕЦ, имат тенденция към нарастване.[14]
§ Атомната енергия е отричана от част от хората и правителствата по света. Германия (82 милиона) вече се ангажира да затвори всичките си 36 реактора преди 2020 г., Испания, с население 45 милиона, вече произвежда 8% от електрическата енергия от вятър, има морататориум върху изграждането на нови реактори и постепенно изважда от употреба старите. С прекратяването на използването на атомна енергия са се ангажирали още Швеция и Белгия, а Италия е първата страна, която затваря всичките си ядрени реактори веднага след трагедията в Чернобил.
§ България няма работещо собствено производство, въпреки наличието на уранови залежи и сега (2008) разчита изцяло на внос от други страни.
Като цяло изграждането на АЕЦ Белене е значим проект за цялата българска енергетика и не само нейната, ами и на целия балкански полуостров. Този проект ще намали цената на електроенергията, ще донесе печалба на страната ни, ще подобри производителността ни. Разбира се има и рискове, но както казват на запад, ако не поемеш риск няма да имаш успех.
От политическа гледна точка, управляващите и голяма част от парламентарната опозиция се страхуват най много от руското участие в проекта. Разбира се то е основано предвид режима преди 20 години, но реално погледнато мисля, че те са задължени по един или друг на чин да инвестират в проекта, за да останем енергиен център на Балканите.
Източници:
www.chambersz.com
http://www.dariknews.bg
www.aktualno.bg/
http://www.nek.bg/cgi
http://bg.wikipedia.org/
Един анализ на Костадин Койчев - kovak
Идеята за втора атомна централа не е от скоро. Площадка „Белене“ е утвърдена за изграждане на втора АЕЦ у нас с Постановление № 9 от 20 март 1981 г. на Министерския съвет. С Решение № 197 от 31 декември 1981 г. на Бюрото на Министерския съвет площадката за изграждане на АЕЦ „Белене“ е отчуждена и предадена на Министерството на енергетиката. В края на 1980 г. и началото на 1981 г. „Енергопроект“ — София, изготвя документация за „Инженерно усвояване и подготовка на площадката за строителство“. В съответствие с работните проекти усвояването на площадката започва в началото на 1982 г.
Полагането на основите на бъдещата електроцентрала през 1987 г. по проект на „Атоменергопроект“ — Киев и „Енергопроект“ — София, предвиждащ изграждането на 4 блока WWER-1000/V 320. В периода 1988 — 1990 г. са изпълнени около 40% от дейностите по изграждането на първи блок и е доставено 80% от основното оборудване. През 1990 проектът е замразен, а на площадката се извършват единствено консервационни работи.
На 20 декември 2002 Министерският съвет взима решение за продължаване работата по изграждането на АЕЦ „Белене“. В началото на 2003 г. Министерството на енергетиката предприема стъпки за актуализация на наличната база и оценка относно изграждането на новата ядрена мощност. През февруари 2003 министърът на енергетиката Милко Ковачев изпраща писма до 6 водещи световни компании в областта на ядрената енергетика с искане за актуална техническа, икономическа и финансова информация.
Със заповед на Министъра на енергетиката и енергийните ресурси от 7 май 2003 е създадена експертна работна група във връзка с изграждането на централата. В нея са включени експерти от Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, Министерството на околната среда и водите, Министерство на транспорта и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването, Агенцията за ядрено регулиране, Държавната комисия по енергийно регулиране, Държавна Агенция Гражданска защита, НЕК и БулАтом. На 4 юли 2003 година е приета програма за дейността на експертната комисия. Тя включва 4 етапа:
предпроектно проучване и ОВОС за изграждането на АЕЦ „Белене“
вземане на решение за изграждане, провеждане на тръжна процедура и избиране на изпълнител на проекта, преговори и сключване на договор с изпълнителя, изграждане и въвеждане в експлоатация.
Проучени са 8 типа реактори технологии, налични на световния пазар. Всички изследвания и изводи са представени за открито публично обсъждане в България и Румъния, и са дискутирани с представители на професионални и обществени организации, научни институти и заинтересовани общности в страната и чужбина.
След последователното изпълнение на всички законови изисквания на 8 април 2005 г. правителството на България решава, че изграждането на ядрена централа на площадка Белене с максимална инсталирана електрическа мощност 2000 мегавата е най-добрият вариант за посрещане на растящите нужди от електроенергия на стабилни и прогнозируеми цени при опазване на околната среда.
През декември 2006 г. АЯР утвърждава площадка Белене за строителство на АЕЦ върху нея.
На 24 април 2007 проектът получава сертификат за съответствие с техническите изисквания на европейските експлоатиращи организации (EUR) за леководни реактори от трето поколение.
На 3 юли 2008 г. АЕЦ Белене получи разрешение за строителство от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. На 30 юли 2008 г. започва подготовка на площадката за строителство на бъдещите ядрени съоръжения. Подготвителните дейности включват отстраняване на конструкциите, които не могат да бъдат използвани при реализацията на новия проект в АЕЦ Белене. Всички строителни конструкции, от които зависи ядрената безопасност на централата, се проектират отново и ще бъдат изградени съобразно съвременните подходи и технологии.
На 3 септември 2008, в присъствието на правителствени лица, депутати, дипломати и представители на организациите, ангажирани в изпълнението на проекта, премиерът С. Станишев даде официален старт на строителните дейности на площадка Белене. Срокът за построяването на първия блок съгласно графика е 6,5 години, а на втория - 7,5 години при отчитане на специфичните срокове за лицензиране съгласно българското законодателство. Най-продължителните дейности са свързани с проектиране и доставка на оборудването (58 месеца), както и самото строителство и монтаж (51 месеца).
Очаква се първи блок на централата да бъде пуснат в експлоатация през 2013, а втори – през 2014 година.
На 28 октомври 2009 RWE официално се оттегля от проекта заради не подписването на договор с фирмата изпълнител и липсата на финансова структура на проекта.
На 4 май 2004 година след поредното замразяване на проекта, се разпространява анонимно писмо, в което се твърди, че се планира канадската държавна фирма AECL да подкупи българското правителство, за да бъде избрана за строежа. Според писмото, посредници на министър-председателя Симеон Сакскобургготски са влезли във връзка с висши служители на канадската фирма, за да ѝ поискат комисиона. Един от посредниците била сестрата на Симеон - Мария-Луиза, която имала връзки с някои официални лица в Канада от времето, когато е живяла там. Бизнесменът от български произход Игнат Канеф и съпругата му Димитрина - бивш служител на Държавна сигурност, пък, имали намерение да прикрият подкупа за премиера, като купят на нереално високи цени част от имотите му в България. Канеф предлагал да получи парите като сделка за сграда на бъдещо канадско посолство в София.
Информация за писмото се появява за пръв път в канадски вестник, а в България е разпространено няколко дни по-късно, на 4 май 2004 г., когато то е оставено за журналистите в София прес след пресконференция на коалиция „Белене“, която е против строежа на новата централа.
Според правителството писмото не отговаря на истината; писано е в България, а не в Канада и това е доказано от експерти лингвисти; цитираният подкуп - между 40 и 80 млн. долара е нереалистично висок, а Мария-Луиза е живяла в Канада твърде отдавна (преди 30 години) за да има някакви връзки там. В България и Канада започват разследвания, но без резултат. Канадската фирма отрича да ѝ е искан подкуп, а авторът на компромата не е разкрит.
Обаче въпреки тези спекулации на 19 декември 2008 г. в Министерския съвет е подписан договор за създаване на съвместно дружество за изграждане на АЕЦ "Белене" между "НЕК" ЕАД и германската компания RWE Power. RWE е избрана за стратегически партньор по проекта от НЕК измежду кандидатствалите 10 участника, представляващи най-големите енергийни компании в Европа.
Главен изпълнител на проекта е руската компания Атомстройекспорт, с която на 18 януари 2008 г. е подписан договор за проектиране, доставка и изграждане на централата. Консорциумът Карсиб (Арева / Сименс) е определен за главен чуждестранен подизпълнител. Около 30% от дейностите по проекта са планирани за български подизпълнителски фирми.
Изграждането на АЕЦ „Белене” включва два блока с мощност 1000 МВ по проект А92 от трето поколение. Разработен от водещи проектантски и инженерингови организации въз основа на натрупаните знания и опит в проектирането, изграждането и експлоатацията на АЕЦ с реактори ВВЕР, проектът А-92 е лицензиран от регулиращите органи в страната-производител и отговаря на съвременните национални изисквания по безопасност, както и на препоръките на МААЕ, изискванията на международната консултативна група INSAG и др.
Проектът за АЕЦ Белене принадлежи към трето поколение на най-често използваните ядрени реактори по света – реактори с вода под налягане. Това е еволюционен проект, който използва най-доброто от натрупания десетилетен опит в проектирането и експлоатацията на леководни реактори и го съчетава с най-съвременни технически решения и уникални нововъведения. В реактивната установка на проекта за АЕЦ „Белене” се използва реактор с вода под налягане с четири циркулационни кръга. Номиналната топлинна мощност е 3010 МВт, а нетната мощност- 1011 МВт,. Процесът на презареждане на горивото трае 14 дена, а плановият годишен ремонт е редуциран и трае между 20 и 50 дена в зависимост от обема на текущите ремонтни дейности.
Проектът за АЕЦ Белене е оптимално съчетание на няколко характеристики – повишена икономическа ефективност на производството, скъсени срокове за изграждане и реализация, конкурентни цени на електроенергията и дълъг проектен ресурс, като при това безопасността и грижата за хората и околната среда остават висш приоритет.
Световният опит при експлоатацията на ядрени централа показва, че най-ефективните съвременни системи за безопасност се основават на максимално намаляване на зависимостта от човешка намеса, като възможността за противодействие на грешките на оператора се залага още в конструкцията на реактора.Основните преимущества на проекта А 92 спрямо съществуващите проекти на АЕЦ с реактори ВВЕР от предходното поколение (У-87) се състоят в това, че основните функции на безопасността се изпълняват независимо една от друга от две различни по принцип на работа системи. Пасивните системи за безопасност практически работят без външно захранване и не изискват намеса на оператора. Активните системи за безопасност са двойно резервирани, което значително намалява вероятността за неоткрити откази. По-конкретно, уникалното ниво на безопасност се постига чрез: • осигуряване на бързо прекратяване на ядрената реакция в активната зона благодарение на действието на две напълно независими една от друга системи за въздействие върху реактивността; • резервирано осигуряване на всички функции на безопасност както с активни, така и с пасивни системи за безопасност, които не изискват намеса на оператора и подаване на електрозахранване, включително пасивна система за отвеждане на остатъчното топлоотделяне и пасивна филтрираща система; • използване за локализация на продуктите от авария на специална конструкция на защитното ограждение, което включва първичен контейнмънт от предварително напрегнат бетон и херметична метална обшивка, вторичен железобетонен контейнмънт и монолитна външна строителна конструкция, разчетена на широк диапазон външни и вътрешни събития.
Като специфична черта на реактор от трето поколение, А 92 предвижда и специален уловител за разтопената активна зона за случаи на тежки аварии. По този начин се предотвратява възможността за нарушаване целостта на херметичната обвивка и попадане на силно радиоактивна маса в околната среда. Разтопената активна зона ще бъде задържана и охладена от вливащата се на гравитационен принцип в уловителя вода, като водоизточниците за целта се намират в самата сграда на реактора и са достъпни даже при пълно източване на централата. Тази система е снабдена с оригинални технически решения без аналог в световната практика и позволява АЕЦ Белене да се справи дори с най-тежката възможна авария, с вероятност за възникване не по-често от един път на сто хиляди години. Благодарение на тази система вероятността от изтичане на радиоактивност извън границите на централата е не по-голяма от веднъж на един милион години.
При избраният проект АЕЦ Белене ядреното гориво се използва по-ефективно в сравнение с леко водните реактори от второ поколение. Това позволява с25% по-малко количество гориво да се произведе 20% повече електроенергия. В същото време постигнатата голяма дълбочина на изгаряне на горивото води до намаляване с 50% на годишното количество отработило ядрено гориво.
За образуващите се в процеса на работа на централата ядрени отпадъци е предвидено плазмено изгаряне на твърдите отпадъци и разделно третиране на течните отпадъци в зависимост от активността им. Очаква се общото количество на кондиционираните отпадъци да бъде по-малко от 50 m3 на година за един блок.
Предимствата на АЕЦ Белене са:
§ Атомната енергия е 100 000 по-концентрирана от химичната - 1кг уран произвежда приблизително същата енергия от изгарянето на 100 000 кг въглища
§ България е силно зависима от промените във световните цени на всякакви въглеродни горива. Страната няма значими залежи на течни въглеводороди, която я прави силно зависима от вноса им.
§ Залежите от въглища сами по себе си не биха могли да покрият нуждите от растящата вече Българска икономика за в бъдеще.
§ България е била основен износител на електроенергия, което ѝ дава икономически аванс и политическа сила на Балканите.
§ Най-новите типове реактори дори и при пълна авария сами прекратяват процеса на атомното разпадане, предотвратявайки така изтичане на радиация в околната среда.
§ Най-новите типове електроцентрали издържат на вероятни терористични самолетни атаки — едно от изискванията за най-новата АЕЦ в Олкилуото ,Финландия бе да издържа на вероятно разбиване на самолет в сградата и дори без прекъсване на производството.
§ Атомни електроцентрали се строят в много страни по света. Най-бързо растящите икономики в света — на Китай и Индия, строят усилено атомни електроцентрали. Франция произвежда 80% от електрическата си енергия с атомни ел. централи. Финландия строи атомна централа от ново поколение и планира строеж на още 2 атомни ел. централи в следващите 10 години. Повечето развити държави със застой в строежа на нови мощности като САЩ, Швеция, преосмислят отношението си към атомната електроенергия поради новите тенденция на глобалните енергийни пазари. Страни като Швеция декларират политически, че се отказват от атомните си мощности и закриват стари такива, но модернизират тези с по-малка възраст и повдигат капацитета им.
§ Въглеводородните източници на енергия са към своето изчерпване.
§ В България има доказано наличие на уран и се предполага, че извличането му би било рентабилно. Производството на уран в България се възобновява и високите му цени гарантират интереса на чуждестранни вложители.
§ Ускоряването на глобалното затопляне, тепърва предизвиква интереса на обществото за изчисляване на действителните щети от използването на въглеводороди. Експлозиите в мините за въглища, авариите в нефтопреработващата промишленост също трябва да бъдат считани като щети по аналогията на авариите в атомните електроцентрали
§ Факт е че модерните войни са водени в интереса на защита на енергийното запасяване на развитите икономики.
§ В Япония атомните ел. централи издържат на земетресения от порядъка на 6,5 по скалата на Рихтер en:Kashiwazaki-Kariwa Nuclear Power PlantКашивазаки-Карива
§ оперирането на атомни ел. централи от 3-то поколение (в строеж във Финландия и Франция) ще спомогне за развитието на атомните ел. централи от 4-то поколение, които ще могат сами да „размножават“ горивото си, да произвеждат водород за транспортната промишленост, да използват други типове ядрени горива, чиито количество е достатъчно до 2100 година … en:Fast breeder reactor Fast breeder reactor
§ Отработеното гориво всъщност не е отпадък а представлява потенциално гориво (съдържащо над 90% от първоначалната енергия)за атомните ел. централи от 4-то поколение — САЩ , Русия и Франция целенасочено събират отработено гориво, което ще може по-късно да бъде използвано за производство на ел. енергия
§ Изграждането на една атомна ел. централа е силно капиталоемък процес, който осигурява голяма заетост в продължение на няколко години. Текущата финансова стабилност на страната предразполагат към привличане на изгодни капитали - пари, които в голямата си част ще се влеят в местната икономика, за разлика от другите типове производство на ел. енергия (с изключение на водната и вятърната) които изискват постоянно захранване с гориво - пари изтичащи извън пределите на страната
Възражения срещу нея:
§ Срещу изграждането на централата се обявяват редица екологични организации с мотива, че една атомна централа е вредна за околната среда и е особено опасна при евентуална авария илитерористична атака. Проблеми има и с превозването, обработването и съхраняването на радиоактивните отпадъци.
§ Сериозни съмнения има и за икономическата ефективност на проекта. Към август 2007 няма публикувана икономическа обосновка. В допълнение към това, въпреки направените през 80-те години инвестиции, никой инвеститор не се ангажира с изпълнението му без значителна държавна подкрепа.
§ Не беше дадена и икономическа обосновка, защо тези 2 реактора не се построят в Козлодуй, където има вече изградена инфраструктура. Според изказване на директора на ядрената централа АЕЦ „Козлодуй” Иван Генов през януари 2008-ма строежа на седми блок в АЕЦ „Козлодуй” ще струва по-евтино от строежа на АЕЦ „Белене”.
§ Ядрените отпадъци от АЕЦ „Белене” ще се съхраняват на територията на България.
§ В началото на 21 век цените на урана, с който се захранват АЕЦ, имат тенденция към нарастване.[14]
§ Атомната енергия е отричана от част от хората и правителствата по света. Германия (82 милиона) вече се ангажира да затвори всичките си 36 реактора преди 2020 г., Испания, с население 45 милиона, вече произвежда 8% от електрическата енергия от вятър, има морататориум върху изграждането на нови реактори и постепенно изважда от употреба старите. С прекратяването на използването на атомна енергия са се ангажирали още Швеция и Белгия, а Италия е първата страна, която затваря всичките си ядрени реактори веднага след трагедията в Чернобил.
§ България няма работещо собствено производство, въпреки наличието на уранови залежи и сега (2008) разчита изцяло на внос от други страни.
Като цяло изграждането на АЕЦ Белене е значим проект за цялата българска енергетика и не само нейната, ами и на целия балкански полуостров. Този проект ще намали цената на електроенергията, ще донесе печалба на страната ни, ще подобри производителността ни. Разбира се има и рискове, но както казват на запад, ако не поемеш риск няма да имаш успех.
От политическа гледна точка, управляващите и голяма част от парламентарната опозиция се страхуват най много от руското участие в проекта. Разбира се то е основано предвид режима преди 20 години, но реално погледнато мисля, че те са задължени по един или друг на чин да инвестират в проекта, за да останем енергиен център на Балканите.
Източници:
www.chambersz.com
http://www.dariknews.bg
www.aktualno.bg/
http://www.nek.bg/cgi
http://bg.wikipedia.org/
Един анализ на Костадин Койчев - kovak
Китайци финансират Сърбия за участието в...
„Финмаркет”: Стойността на строителствот...
Русия иска една трета от собствеността н...
„Финмаркет”: Стойността на строителствот...
Русия иска една трета от собствеността н...
«Турския поток» дава истинска енергийна ...
САЩ разграбва Украйна с пълен размах, Ро...
Едно епично визуално пътешествие между д...
САЩ разграбва Украйна с пълен размах, Ро...
Едно епично визуално пътешествие между д...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 77
Блогрол
