Плиска – първата българска столица      Плиска дава ново начало на българите. Когато Аспарух преминава Дунава той вече е сигурен, че тук иска да гради държава. Той се намира се на 404 км североизточно от София. Развалините там са сред най-впечатляващите паметници на средновековната архитектура. Градът е бил снабден с канализация и отоплителна система. Посетителите могат да видят частична реконструкция на крепостните стени, дебели 2.5 м. Във всеки ъгъл е имало трапецовидна отбранителна кула. Тук се намира Големият дворец, построен от хан Омуртаг. Това е най добре запазената сграда в комплекса. В този дворец са се посрещали важните гости и са били вземани съдбовните за държавата решения. В центъра на двореца се намира тронната зала. Малкият дворец е бил личната резиденция на българските ханове и най - представителната сграда. За произхода на името „Плиска” има различни хипотези. Според една хипотеза, Плиска възниква като славянско селище преди да стане център на укрепен лагер на прабългарите и столица на българската държава. От тук се допуска, че името Плиска може да има славянска етимология и да означава „плоско, равно място”. Във византийските хроники на Лъв Дякон и Ана Комнина, названието на града е Плискова, Плискува (aboksilP, abuoksilP). Според наши историци, този запис отговаря на прабългарското произношение на името. На славянски език се изписва като Плюска градь. За последен път това име (изписано като Плюска) се споменава в Апокрифния български ръкопис от ХI в. Споменават се и наименованията „град Пльсков” и „Абоба”. В друга хипотеза също се предполага славянски корен на думата Плиска, но със значение на “блато”. Въпреки че думата Плиска има силно славянско звучене, представените славянски етимологии не са убедителни и не са се наложили. Археологичните данни отхвърлят хипотезата за съществуването на по-ранно селище на това място.         П. Добрев обяснява името Абоба като “голям земен вал”, а Живко Войников извежда думата Плиска от тохарската дума priska – най-пръв. В друга версия, Петър Добрев счита, че „Плъскова” е членувана форма на „плъско”, а това от своя страна се свързва с кимерийското „плъско” - център, среда. В продължение на повече от два века, именно Плиска е център на културата, икономическото развитие, политическите и военните маневри на българската държава. За това и мястото за построяването на града не е било избрано случайно. Като степни хора, българите са предпочитали равнинните терени за изграждане на лагерите и селищата си. Три отбранителни пръстена е трябвало да защитават града от евентуалните му нападатели.          Най-външният се е състоял от дълбок ров, вторият от дебел каменен зид и третият от стена, изградена от тухли. Трите включени един в друг отбранителни пояса са оформяли Външен град, Вътрешен град и Дворцов център.   „Външният град” е във формата на триъгълник с площ от 23 км². Във Външния град е живеело многобройно население, занимаващо се със занаятчийство и селско стопанство. В него е издигната най-монументалната средновековна църква в България - Голямата базилика. Почти в средата на „Външния град” се намира вътрешната каменна стена, заграждаща „Вътрешния град”. Стената е била четириъгълна с 2.5 м широчина , 12 м височина и е изградена през IX-ти век. Състои се от огромни квадри, което е отличителен начин на градеж при българите. Във всеки ъгъл на стената е имало трапецовидни кули и на всяка от четирите стени е имало по две петоъгълни кули и порта. Главния вход е при източната порта. Вътрешният град е с трапецовидна форма с площ от 500 дка. Тук някога е имало квартал с внушителни монументални сгради, където са били покоите на владетеля и приближените му. Най-важните от тези сгради са Големият дворец (Тронната палата) и т.н. Малък дворец. Големият дворец е най–добре запазената сграда от „Вътрешния град”.Тук е разположен тронът на канския съветник. Палатът е с 52 м дължина и 26.5 м ширина. Построен е по времето на Кан Омуртаг, който e направил големи усилия, за да превърне Плиска в един от най–големите източноевропейски центрове.        Малкият дворец, известен още като дворецът на Кан Крум, е служел като резиденция на кана. Той се разпростира на територия от 568 м² и се намира в централната част на каменната крепост. Чрез подземни входове живущите са могли да излизат и влизат незабелязано в града. Дворецът е разполагал с голямо водохранилище и модерни за времето си бани, а също с култови и стопански постройки. За разлика от Големия дворец, Малкия дворец е по – изящен и богат. Изказано е мнение, че сградите в Плиска са имали архитектурния план на персийските дворци. Третата най-вътрешна защитна зона е заградена с тухлена стена и заобикаля т.н. цитадела, разположена във „Вътрешния град”.          Археологическите паметници показват, че Плиска е една от представителните средновековни столици в Европа. Плиска претърпява не само големи промени в конструкцията, но и някои подобрения, като отоплителна система, прозорци със стъкла. Изследователите на древната българска столица отбелязват три етапа в нейното изграждане. Изключително мащабното строителство, разгърнато през втория етап се свързва с името на Кан Омуртаг. Сред паметниците на неговото царуване са крепостните стени, Малкия дворец с жилищата за членовете на канското семейство, новите бани със сложна отоплителна инсталация, двата езически храма и изключително пищно декорираната Тронна палата. Третият строителен етап е оставил за историята ранно-християнски култови сгради с внушителни размери.          Най-забележителният архитектурен паметник от това време е Голямата базилика във Външния град. Със своите 2920 м² тя е била най-голямата християнска църква на Балканския полуостров. Огромната три-корабна базилика, дълга 100 м и широка 30 м е била оградена от голям манастир със сложна архитектура. Тя представлява дворцов църковен комплекс,включващ катедрала,архиепископски дворец и манастир.Завършена е около 875г. и е била най-голямата християнска катедрала в средновековна Югоизточна Европа.В продължение на 250 години изпълнява функциите на катедрален храм,епископска и манастирска църква.Сградата е изградена върху т.нар. кръстовиден мавзолей, който предизвиква дебати между учените.Някои смятат, че е непознат тип български езически храм.Други смятат,че откритата под основите на базиликата сграда е мартириум на първия български мъченик Св.Боян Енравота. А според теорията на арх.Бояджиев зданието е било построено първоначално за мавзолей на българските ханове. След покръстването е бил направен опит тя да бъде превърната в катедрала, но конструкцията  не издържала на тези преустройства,което наложило цялостното събаряне на сградата.На юг от базиликата е проучена триделна сграда,в която са се помещавали дидаскалейон (училище) и скрипторий. Дидаскалейонът е доказателство, че освен богослужебни книги, в комплекса са се изучавали право, архитектура и строителство.
         Плиска е градът, в който българите са покръстени в християнската вяра. Тук през 886 година княз Борис I e приел учениците на създателите на глаголицата, великите християнски мисионери братята Кирил и Методий.          В средновековна Плиска има следи от много култови сгради и паметници, които свидетелстват за религията на българите и славяните преди и след приемане на християнството. Едни от тях, като Големият храм - капище и девташларите, се свързват с годините на езическа България.          Голямото канище от IX в. се намира в най-вътрешната част на крепостта. То представлява постройка с два вписани правоъгълника, изградени от големи дялани блокове. Съществувало е по времето на хан Крум, но неговият наследник - Омуртаг,извършва известни преустройства. Значителните размери на това калище подсказват, че то е имало обществен характер.В съответствие с първожреческите функции на хана се предполага,че култовите действия там са се извършвали предимно от него. Друго, по - малко канище, е разположено в жилищната част на двореца. Вероятно то е било предназначено за хана, семейството му и най-приближените му хора.
         В полето извън Плиска, близо до окопа на Външния град, са разположени групи от побити камъни, които местното население нарича „девташлари” или „дикилиташлари”. Камъните представляват неодялани блокове с височина до 1,5 м. Върху някои от тях, предимно върху вкопаната в земята част,са изрязани рунически знаци, а от източната им страна са открити кости на кон, говедо, овца, звънчета, нож, токи. Камъните са подредени в редове и във всеки ред има по толкова камъни,колкото са редовете, така че образуват квадрат, чиито страни са ориентирани към посоките на света. Пръв ги забелязва и проучва Карел Шкорпил. На север е разположен самотен побит камък, който той определя като престол. Под камъните не са открити следи от погребения и Шкорпил предполага, че девташларите са служили за събирания с ограничен брой участници, а седналият на престола е бил техен председател.          Девташларите са най-интересните и най-загадъчните паметници от ранното средновековие в България. Съществуват множество легенди свързани с тях. Според една от легендите някой си цар Салмон заповядал да издигнат голяма каменна постройка, след завършването на която изпратил вестоносци да съобщят на пътуващите към града доставчици на камък да разтоварят колите там, където ги е заварила заповедта, и да наредят камъните за спомен. Според друга легенда камъните били носени на гръб от жени великани също за някаква постройка в стария град, а според трето предание те били донесени от „джинове” (исполини). Днес Плиска е едно малко селище разчитащо предимно на туризма, и лежащо на великото си минало. Но въпреки това, всеки трябва да посети Плиска, за да почувства славното минало на България, а то тук наистина лъха на слава и чест българска…   КостадинКойчев-kovak        

Едно важно уточнение-камъните,според преданието са носени от "джидове",а не от "джинове"."Джид","жид","жит" и прочее, е вариант на едно от българските фолклорни названия на исполини,гиганти,великани.

има доста неточности и грешки, които са съществени.казва се езически храм-капище, а не канище или калище. външният град има форма на трапец а не триъгълна и др.

от доста добре запознат- по-точно- екскурзовод в обекта.