Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03.2011 20:51 - "Писна ми..." - отнася се за пернишката болница, конкретно.
Автор: kovak Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3314 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 07.03.2011 21:49


Писна ми...

imageimageimage
image image



image 
 Tова е историята на моята добра приятелка Мими Ивова. И снимките са нейни.


В рамките на един месец ми се наложи да лежа два пъти в детско отделение в пернишката болница и наистина съм погнусена и отвратена, както от държанието на повечето от лекуващия персонал, така и от състоянието и политиката на това отделение. Разрухата е пълна, стените се лющят, хигиената е под всякаква критика. За 8 дена при първия си престой стаята ни не беше изметена нито веднъж, подът беше измит няколко пъти, но често казано това прехвърчане с парцала, смърдящ на мръсни крака, трудно може да се каже миене. При второто си пребиваване и тези няколко пъти на миене вече ги нямаше. Хлебарките се разхождаха свободно, а не мога да ви кажа какъв е размерът им. През нощта буквално те е страх да заспиш, защото, ако го направиш хлебарките започват да лазят по кревата и по самия теб, а на сутринта се събуждаш с едни дребни обриви. Даже дочух едно иронично изказване на една от персонала: „да ние си ги отглеждаме, като домашни любимци, за да станат големи” По первазите на прозорците, шкафовете и телевизора имаше толкова много прах, че и аз самата бих получила астматичен пристъп да не говорим за децата, които се лекуват тук от пневмонии и ларингити. В пред боксовите помещения, в които имаше мивки миризмата беше меко казано отвратителна, защото поддръжка на канализацията и чешмите в това отделение явно не е правена от години. Зловонието, което се носи почти може да те накара да поискаш да повърнеш и таз смрад се спокойно си влиза в боксовете и колкото и да проветряваш при следващото отваряне на вратата отново я усещаш. В банята, в което уж трябва да отведеш детето и да го измиеш няма топла вода, а ако има то пък миенето е невъзможно, защото просто няма душ. Така че се зареждаш с по голямо количество мокри кърпички и си молиш престоя ви да не е много дълъг.

Сега ще ви разкажа за начина на процедиране в това отделение.

В приемната влизаш и естествено първото нещо, което се набива на очи е табелката с надпис „Потребителска такса 2.40” За каква такса говорим като това е отделение за деца, нали уж децата са освободени от такава такса? Признавам си на мен не ми е взета такава такса, но мога да кажа, че на една от лежащите майки нагло са и поискали не 2.4 лв. ами цели 10 лв. с „:извинението” че били свършили нещо си там от здравната каса.Жената и до сега не знае за какво са и взети тези пари.

Дъщеря ми я изпрати личната ни лекарка с начална пневмония, но когато пристигнахме за настаняване в отделението няколко пъти ни беше казано, че това може и в къщи да се лекува, защо сме дошли. Умът ми не го побира, що за лекар ще прати в къщи дете за лечение с пневмония, още повече, че на всякъде и телевизия и вестници тръбят да се внимава с този нов грип и да се взимат нужните мерки, когато се отнася за деца. Но явно тук децата ни не са важи колко му е да ги пратиш в къщи пък, каквото ще да става.

С голямо съжаление мога да кажа, че много малко от персонала тук обичат професията си. Според мен, за да работиш в такова отделение трябва наистина да имаш голямо търпение и любов към децата. Не трябва работата ти да става рутина все пак това са деца за тях си трябва подход. Всичко това казвам, защото бях потресена от отношението им към децата. Приеха едно малко момиченце не знам с каква диагноза беше, но не това е важното, а това как травмираха това дете. Детенцето не беше на повече от 3 години. Вкараха го в манипулационна за слагане на абукат и се започна ужаса поне за мен само като страничен наблюдател. Започна едно търсене на вена бодене и усмиряване на детенцето. Майка му беше изгонена от манипулационна и естествената реакция на детето беше да плаче още по силно и да я търси. Стреса за това дете беше огромен. Слушах и едва ми издържаха нервите да не вляза и да взема това детенце. Да разбирам, че е за негово добро, но все пак трябва да има подход. Не може да изгониш майката на детето и да очакваш, че то ще стане по спокойно, не може да го бодат без почивка близо 30 мин. Всеки път, когато търсеха нова вена детския му писък раздираше болницата. Преброих най малко 8 такива писъка и след всеки му казваха сега последно, но така и не се отказваха не даваха и глътка въздух на това дете. Дори когато детето молеше за вода останаха глухи. Честно казано това ми се строи ужасно жестоко и лишено от всякакъв вид съчувствие. Опитайте веднъж два пъти и после дайте възможност на детето да се съвземе, да се успокои. И какъв беше в крайна сметка резултата от огромния стрес и ужас, който преживя това детенце, вените му се скриха и въпреки толкова опити да хванат някоя не успяха. За съжаление това не е само един единствен случай, а си е практика.

Практика е и децата да минават на визитация. Когато в 9 сутринта лекарския екип трябва да мине на визитация се случва следното. Гръмогласна сестра излиза в коридора и започва да крещи „визитация” това в нормалните болнични отделения означава, че дежурният лекарски екип ще мине по стаите и ще провери състоянието на пациентите си, но за съжаление това отделение не се вписва в представите ми да нормална, тъй че и визитацията им не е нормална. Тук „визитация”означава всички болни деца се нареждат в коридора пред манипулационна и чакат да бъдат повикани. По някога този коридор е доста студен, да не говорим, че в групата от чакащи деца има най различни болести и вероятността дете болно от едно да се зарази с друга болест е много голяма, както се и случи с моя син, когато бяхме тук. Даже и деца, които са с първа група инвалидност и с голям риск за здравето им, ако бъдат сред другите боледуващи деца пак стоят на тази опашка и чакат да „минат на визитация” Стана ми толкова смешно веднъж, когато дойде една сестра на вратата, а ние се бяхме успали и тя вика „ние минаваме на визитация вие си спите” много изкривена представа за „минаване на визитация”. Същото се повтаря и когато трябва да се слагат инжекциите на децата. До такава степен са променили всичко, че дори проверяването на температурата вече не е тяхно задължение. Майките са длъжни да си носят термометри и да си мерят температурите на децата. Само едно ми е много интересно, ако както искаха да оставя дъщеря си самичка как тя щеше да си мери температурата и как самичка щеше да се грижи за себе си в това така наречено болнично отделение, защото все пак е дете на 8 години и не мисля, че е способно на всичко това. А недай си боже да прихванете друга болест, като стомашна бактерия, за съжаление както се случи с нас, тогава и най елементарното лекарство като „смекта” например трябва да ходиш да си го купуваш сам, защото обяснението е следното” ние ви лекуваме по друга клинична пътека”.

При влизане в това детско отделение трябва да си подготвен за всичко и трябва да имаш всичко, дори и лекарство за сваляне на температура не ти се полага „просто отделението няма”.

За храна за детето ви не чакайте поне 2 дена. Много е „трудно” да ви запишат от единия ден за другия, тъй че гледайте да си вземете от вкъщи, а ако нямате възможност трябва да чакате точно определен час, за да ви я донесат и лошо му се пише на този, който няма почиващи или неработещи близки, за да дойдат на време.

Но затова пък има телевизори, в които спокойно можеш да си оставиш една заплата за 10 дена, не че картината е хубава или пък можеш без проблем да ги управляваш, ако не е забил само на един канал си щастливец, но все пак ги има тук там в някои стая.

При всички тези „удобства „ в това отделение и „прекрасно” отношение не забравят да ви напомнят почти при всяка визитация, че трябва да си заплатите таксата от 12 лв.за всеки ден от престоя ви за леглото. Същото едно легло, което делите с детето си. И както всичко в тази скапана държава и тези пари, които уж трябва да са за подобряване на болницата потъват в небитието.

Всеки път, в който макар и на филм показват европейските болници въздишам и ми се иска и ние някой ден да имаме такива. Болници, в които спокойно да се оставиш в ръцете на професионалисти. Болници, в които близките ти да дойдат да те видят без да ти се налага да излизаш в коридори и да стоиш на крак докато трае свиждането. Болници в които не се чувстваш като затворник и мизерник. Надявам се някога да ги има и тук в нашата малка дъжавица.

Мими Ивова - sunny_mimi
 



Гласувай:
3


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kovak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 111340
Постинги: 37
Коментари: 19
Гласове: 77
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031